Не подценявайте изследването за хепатитен вирус!

„Не е вярно, че в риск от хепатит С са само хората, които посягат към наркотици и тези, които имат рисково поведение. Обществото трябва да се отърси от тази грешна представа, защото тя няма нищо общо с истината.“ С тези думи започва разговорът ни с Георги Вълчев. 54-годишният инженер от София от година и половина е диагностициран с това чернодробно заболяване. Георги не крие раздразнението си от това масово убеждение, което едновременно сее откровена заблуда и дава храна на една тежка и обидна стигма. А тя, по всичко личи, не е от вчера, и може би затова е толкова устойчива и трудно преодолима. Според нашата народопсихология болните у нас трябва да бъдат дамгосани, заклеймени, сочени с пръст и изолирана в най-скрития ъгъл

„Като Ви казах, че не само зависимите от наркотици могат лесно да се заразят с HCV, бързам до го потвърдя, не защото съм чел или дочул нещо по въпроса, а защото съм свидетел на точно обратния факт.“, продължава Георги и с логичността на човек на точните науки пояснява: „От момента, в който разбрах, че имам това заболяване, потърсих група за подкрепа. В интернет разбрах, че има такова сдружение – „Хепактив“ и потърсих тези хора, чиято съдба беше като моята. Посещавам редовно сбирките, познавам всички, с които общувам вече близо 2 години. За този немалък период в нашата група имахме само един човек, който се беше заразил от наркотици.“

За Георги и до ден днешен причината за болестта му остава неизвестна. Може би обикновена венозна манипулация, може би зъболечение, гадае той, но бърза да добави, че цялото му семейство от години ползва услугите на един и същ зъболекар, в чиято безупречност не се съмняват и никой друг освен него не се е разболял.

Инженерът по телекомуникации страда от рядко автоимунно заболяване – полимиозит, и от дълги години се лекува от ревматолози специалисти в тази област. Изненадата, че е заразен с вируса на хепатит С дошла, след като при рутинни изследвания за проследяване се оказало, че показателите за чернодробната му функция за силно завишени и се налага допълнително уточняване. Така се оказал пациент и на гастроентеролозите, които поставили диагнозата и започнали да търсят решение на проблема.

Днес Георги е в очакване на протокола си за животоспасяващо лечение, защото безинтерфероновата терапия е най-подходящата за него. „Трудно ми е да опиша какво преживявам, след като знам, че само болни с напреднал стадий на фиброза – F3 и F4, са предвидени за реимбурсация от Касата за такава терапия. Не искам никой да бъде лишен, разбира се. Аз съм в начален стадий – F1, но пък имам автоимунно заболяване и затова покривам критериите на Касата за лечение. За мен също тези лекарства са единственото спасение“, споделя той. Едно от най-трудните неща според Георги е да бъдат убедени всички да проявяват повече активност и да се изследват по собствено желание, а така също и да търсят информация, но не каквато и да е, а сигурна и компетентна. По думите му хората не са информирани, страхуват се и не смеят да погледнат проблема в очите, а проблемът дори не е толкова страшен, защото има лечение.

„Никой от лекарите не е бил невнимателен с мен, напротив – от тях съм срещал само разбиране и добро отношение. Мога обаче да кажа, че що се отнася до хигиената в болниците, има още какво да се желае. Така че всички сме застрашени.“, дискретно подсказва той за едно от слабите места в нашите лечебни заведения, което неусетно може да се превърне в бомба със закъснител за много пациенти и техните близки.

Макар и не толкова типично за хората на точните науки, Георги има едно много артистично хоби – да извайва фигури и композиции от природни материали – камъни, клонки от дървета, корени. Казва, че това го разтоварва и му носи приятни емоции. И ако има нещо, което би могло да му достави радост, то това със сигурност е свободното време насаме с това, което е дала природата. Със сигурност обаче има и още нещо, за което той предпочита да не говори – това е тайната надежда, че всички хора като него, които се нуждаят от лечение, няма да бъдат принуждавани да чакат и да потъват в безнадеждност и усет за обреченост. И че това време ще дойде възможно по-скоро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: