Животът е прекрасен

Здравейте,

аз съм Мирослав (Миро) от гр. Кубрат. През 1999 г. разбрах, че съм болен от хроничен гломерулонефрит на бъбреците. Месец по-късно вече бях пациент на хемодиализа. По време на кръвопреливане или при диализа са ме заразили с Хепатит С. Една година по-късно през 2000 г. имах късмета да ми направят трансплантация на бъбрек в “Александровска“ болница в София. Десет години по-късно през 2010 г. при един от контролните ми прегледи на трансплантирания бъбрек се установява, че чернодробните ми изследвания са в трицифрено число. Хепатитът се е активирал и е започнал да уврежда черния ми дроб. Съобщиха ми, че лекарствата за лечението на хепатита са несъвместими с лекарствата, които вземах за подтискане на имунната система за трансплантирания бъбрек. Единственият начин да се лекува хепатита беше да се върна отново на диализа и тогава да започна лечението. Така и направих. Така или иначе активността на вируса оказваше влияние и на дейността на трансплантирания бъбрек (беше се влошила). Върнах се на диализа и кандидатствах за лечение на хепатита пред НЗОК. Лечението ми беше отпуснато и продължи една година – УСПЕШНО.

От последният преглед на черния ми дроб се разбра, че се е възстановил почти на 100%, което ме кара да се замислям за нова трансплантация на бъбрек. Всъщност вече дори не се и замислям – РЕШЕНО Е!!!

Как ме промени хепатитът:

Няма нищо по – ценно на света от здравето. От това да си с най-близките си хора, приятели роднини и да споделяш с тях всички весели и тъжни моменти, които ви предоставя живота. Целите, които си поставях преди да разбера за хепатита вече не са от такова значение за мен. Дори ми се струват безсмислени. Никога не съм бил материалист, но сега повече от всякога се радвам на простите и обикновени неща в живота ми. Повече от всякога гледам на живота и на заболяванията си с ирония и с насмешка. Смятам, че така трябва и да бъде. Успее ли човек да се изправи срещу себе си и да победи онова малко дяволче, което е в подсъзнанието на всеки един от нас и което се появява винаги в моменти когато си на кръстопът, тогава пътят става само един и целта е само една. Успехът в много голяма степен е гарантиран.

Доволен и щастлив съм, че преборих гадината. Три години след края на лечението – “вирусът не се открива“. Естествено всичко това нямаше да се случи без подкрепата на близки и приятели и най-вече нямаше как да се случи без всеотдайността на д-р Балабанска.

Животът е пълен с изненади, никой не знае съдбата какво ще ни предложи утре или вдругиден. По-важното е по какъв начин ние сами ще се отнесем към тях.

Старите хора имат една приказка – “От лошо има и по – лошо“.

Така е било писано.

“Мактуб“.

Така, че не унивайте!!!

ИЗСЛЕДВАЙТЕ СЕ И СМЕЛО НАПРЕД. Особено сега когато вече ги има новите безинтерферонови лекарства с почти 100% успех.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: