Не се колебайте, борете се за новото лечение при хепатит C!

Ивелина Минева, на 39 г. от Плевен разказва историята на майка ѝ, която е получила диагноза „хепатит C”…

Шокът за мен дойде, когато поставиха диагнозата на майка ми. Никой не очакваше това да се случи, но то се случи. Всъщност, всичко започна от един профилактичен преглед, на който тя отиде по свое желание. Имаше някакви отклонения в левкоцитите и тромбоцитите и лекарят назначи допълнителни изследвания. Започнахме от чернодробните ензими ALAT и ASAT, оказа се, че те не са достатъчни и се налага да бъдат изследвани и маркерите за хепатитна инфекция.

Така стигнахме до истината – разбра се, че майка ми е болна от хепатит С. Нямам думи да изразя благодарността си към личния й лекар д-р Александър Шиндилски. От този момент нататък той беше нашата опора – човекът, който беше до нас и никога не ни отказа подкрепата си, никога не ни върна, никога не ни нагруби, никога не ни лиши от направление за изследване или консултация. Бързо разбрахме, че за да излезем от кризата, трябва да се мобилизираме и да се мотивираме за успех в това, което ни предстои. Също толкова бързо обаче разбрахме, че започва и ходенето по мъките. И досега ми е трудно да си отговоря дали болестта ни потискаше повече или стресът ни идваше по-скоро от постоянното обикаляне по лаборатории и клиники. Прецених, че имам повече доверие на лекарите в София и потърсих помощ в столични болници.

Обиколихме три клиники и не ни беше трудно да усетим, че просто ни разкарват и прехвърлят с постоянни отлагания, а решението все не идва и не идва. Едва ли някой, който не е преживял това, което ние преживявахме, може истински да усети мъката ни. Колко пъти сме ставали в 04:00 часа през нощта, за да бъдем в София за изследване, колко пъти е трябвало самата аз да си давам кураж, за да подкрепям майка ми и да не допусна отчаянието да я обземе. Разчитала съм на помощта на близки и на разбирането на колеги и слава Богу, че е било така. Горчивината, която пазя дълбоко в душата си, и до днес идва от безкрайно дългото очакване на крайния резултат, на решението.

А вече бяхме разбрали, че решение има и то се нарича „безинтерферонова терапия“. Първо научихме, че съществуват програми за милосърдно лечение и потърсихме начин да бъдем включени в тях. Оказа се, че не е толкова лесно. Тогава срещнах една велика жена – Силвана Лесидренска от организацията „ХепАктив“. Куражът, който тя ми вдъхна, ми даде сили да продължа. Вече бях свикнала да разпознавам лъжата и фалшивите обещания – за жалост трябваше да се сблъскам и с това.

Лъжеха ни в очите, че такава програма няма. Вървейки по този трънлив път обаче, срещнахме и двама прекрасни лекари – проф. Красимир Антонов и доц. Стоян Ханджиев. Възхитена съм от професионализма и всеотдайността им към пациента. Така разбрах, че от началото на 2016 г. безинтерфероновата терапия вече се покрива от Здравната каса. Сега отново сме в очакване. И отново искам да повярвам, че след толкова мъки, най-сетне майка ми ще получи лечението, което заслужава и на което има право. Без лъжи, без увъртания, без дълго чакане, което убива. Разказвам всичко това и заради всички останали болни, които са в нашата ситуация. Готова съм да подкрепя всеки от тях, защото знам колко е трудно да изживееш това страдание, да оцелееш и да се съхраниш, въпреки всичко. Затова искам да кажа на другите – не се колебайте, борете се, лечение има!

Повече информация може да откриете на www.hepactive.org/blog/HCV

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: