Казват, каквото ти е писано – ще се случи. Но има ли шанс да предотвратиш нещо, използвай го.

Казвам се Светлана, на 51г., от гр. Варна
Ще започна с една уговорка. Искам да разкажа своята история, но тъй като е натоварваща (а не ми се иска да разстройвам никого), то моля, който не иска да се натъжава допълнително, да НЕ Я ЧЕТЕ! Освен това сигурно ще се получи дълъг разказ и ще се извиня и за това, просто така ги чувствам нещата и така искам да ги споделя. Осмелих се да пиша по две причини: наскоро дъщеря ми (тя живее много далеч от мен – на 7 часа разлика), на която постоянно пиша и казвам да помни, че я обичам, ми написа – искам НЕ да помня, а дълги години занапред да ми го казваш и пишеш. И по съвет на Силвана Лесидренска, която уважавам много заради отдадеността и помощта, която оказва на такива като мен.
ПРЕДИСТОРИЯ: Назад в годините бях дарявала кръв. Тогава по предприятия се организираха акции и хората масово откликваха (даваха по два почивни дена). На по-късен етап в случайно чут разговор, жена се притесняваше, че не може да подсигури кръв за предстояща операция на майка си. Роднините, иначе на вид здрави, не можели да дарят (каква ирония – години по-късно и аз щях да съм в същата ситуация). Веднага й казах да не се притеснява, вече съм давала и няма да е проблем. Речено-сторено. Беше ми толкова приятно, че мога ей така да помогна на някого и реших и занапред да го правя.

До момента в който чух – НЕ МОЖЕ да дарявате кръв, защото след последното даване е отчетено + за хепатит С. Годината беше 2002, в началото на декември. Стоях и не вярвах на ушите си. Не съм от така наречения рисков контингент. А и преди да дариш кръв попълваш дълъг въпросник. ЗАЩО никой не ме е информирал, или поне на личната лекарка да съобщят? Не получих отговор, казаха само да ида в ХЕИ и там да ми пуснат изследване и тогава да ходя при личната си лекарка. Изследването потвърди Anti HCV (+).

Нямах ни най-малка представа кога и как съм била заразена. В периода между кръводаряванията имах посещение при зъболекар и лека хирургична намеса в частен кабинет. Бях на 38 г., семейна, с две големи деца, работех. Знаех, че не е нещо хубаво този вирус. Най-напред се притесних да не заразя най-близките и скъпите си хора. Беше ми обяснено по какъв начин става заразяването и че спазваш ли правилата, няма как да предадеш вируса на друг. От тук насетне при всяка манипулация, свързана с кръв от моя страна, предупреждавам. Не исках да съм причина някой друг да е в моето положение. Бях диспансеризирана при гастроентеролог, редовно проследявахме чернодробните показатели (които в първите години бяха в норма).
После започнаха плавно да излизат извън нормата, започнах да се уморявам по-бързо, да ми пада косата, през лятото имах сериозни кожни проблеми. Все още не осъзнавах, че това е следствие на вируса. Предписаха ми хепатопротектори.
Децата ме научиха как да ползвам интернет и започнах да чета и търся информация за хепатита. През 2010 г. попаднах на блога на ALTAIR – Разни мисли на един заразен човек. Четох и плаках, мисля, че тогава осъзнах сериозността на заболяването. И започнах да задавам въпроси на гастроентеролога, който следеше състоянието ми. Тя ме успокояваше, че с този хепатит се живее дълго. Имало лечение, но било много скъпо, с много странични ефекти, не висока успеваемост и не на последно място – ако кандидатствам за лечение и не бъда одобрена от Здравната каса, после нямало да ме лекуват. И да не съм четяла разни сайтове, не можело да им се има доверие. Да продължавам да си пия хепатопротекторите, да се храня така, че да не натоварвам дроба, а ако се влоши състоянието ми, тогава вече ще кандидатстваме за лечение.
Веднъж, връщайки се от аптеката с хапчетата в ръка, ме видя съседка – мед.сестра, и ме пита за какво ги пия. Казвам й защо. Та тя настоя да се консултирам в отделението по хепатогастроентерология в УМБАЛ „Св. Марина“.
Годината е 2012, януари – прием в отделението, биопсия, изследвания. С мнение, че съм подходяща за лечение с Pegasys и Copegus. Кандидатстване, одобрение, изготвени протоколи.
Знаех какво ми предстои. Знаех го и бях готова да мина през всичко. Научих много от форума на ХЕПАКТИВ. Психически бях готова и вярвах, че ще успея.
ЛЕЧЕНИЕ ПЪРВО. Изходна виремия 640 000, активност 9 по МИХА, фиброза 2, генотип 1. През 6-е месеца (защото още на първия нямаше добър вирусологичен отговор и лечението продължи само 24 седмици) при мен страничните ефекти бяха приемливо поносими. От най-често срещаните, но по малко. Дори не си струва да ги мисля.
Най-неприятното беше като излизаха през определен период резултатите от ПСР. Вече знаех, че не съм успяла в битката с вируса. Тогава се пишеше за по-нов вид лечение – трикомпонентно, за по-висок процент на излекувани, и за надеждата, че ще бъде прието, одобрено и подсигурено и от нашата Здравна каса. Надявах се да бъда включена и аз.
ЛЕЧЕНИЕ ВТОРО. 2014г.  Отново изследвания, подготовка на документи и заветното одобрение. Към предишните лекарства добавиха телапревир. Изходна виремия 4 020 000, фиброза 3. Още на първия месец вирусът не се откриваше, а чернодробните показатели през цялото лечение си бяха в норма. За страничните ефекти от това лечение определено не ми се иска да си спомням. Всъщност има неща, които можеш  да заключиш в съзнанието си. Все едно всичко е било лош сън. Трите месеца, в които приемах и телапревира бяха много трудни. Тотално безсилие, нервност, кожни проблеми, отоци, с постоянно и обилно кървене от хемороидите, силно влошена анемия. Хранех се насила, защото за да пиеш лекарствата, трябва да ядеш. Постоянно лежах, ставането до тоалетна или за да се нахраня беше изтощително. Три пъти ми преливаха кръв. Броях хапчетата и си казвах, още малко, после всичко ще се оправи. Важното бяха отрицателните ПСР-и. Всички близки ме подкрепяха и ми даваха сили и кураж в борбата с вируса. Обичта на децата ми, тяхната загриженост ми бяха упора. И тъкмо му се виждаше края на лечението, тъкмо започвах да стъпвам, както се казва, на краката си, крояхме планове как ще наваксваме пропуснатото през тази трудна година, се случи най-лошото за една майка – да изгуби безвъзвратно едното си дете. Синът ми си отиде от този свят след нелеп и жесток инцидент.

Въпреки трагедията, която ни сполетя, успях да си довърша  лечението. Продължавах да си следя чернодробните показатели и два месеца след последните хапчета те пак бяха над нормата. Пуснах си и ПСР, резултатът от който не ме изненада – вирусът отново е в мен. Дали в следствие на стреса, или на това, че в резултат на забавяне на протоколите на единия медикамент, се наложи да пия такъв с изтекъл срок (но това било в реда на нещата), няма как да разбера. Факт е, че отново не успях.
От доста време  не работя. Някак си ми е неловко да почна работа някъде и после да ползвам  болнични. Чувствам се непълноценна, бреме дори за близките си.
ЛЕЧЕНИЕ ТРЕТО???
Много съм мислила за това, което ми, ни се случи. Казват, каквото ти е писано – ще ти се случи. Аз обаче си казвам, че има ли шанс да избегнеш или да предотвратиш нещо, използвай го. Едно изследване на чернодробни показатели никак не е скъпо. Ако има някакви съмнения, едно изследване за хепатит няма да ти навреди. Напротив – ще си информиран.
Скоро и у нас ще бъде факт новото безинтерфероново лечение, с доказано висок процент на излекуване. Много ми се иска всички нуждаещи се пациенти да бъдат лекувани адекватно и навременно с него.
Това е моята история.
Дано не съм Ви отегчила.
Бъдете живи и здрави, всичко друго се постига с труд и доза късмет!

One comment

  1. Atanaska Atanasova

    Три е на късмет. УБЕДЕНА СЪМ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЕШ С НОВАТА ТЕРАПИЯ. Виж историята на Анита Марковска.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: