Искам да имам нормален живот както всички останали

HEP-C-Awarness-Ribbon1-200x250
Така и не разбрах как се случи. През далечната 2009 г. получих жестоко хранително отравяне. Лекарите ми казаха, че имам необичайно завишени чернодробни ензими. Казаха ми да изпия една опаковка лекарства и ме пуснаха да си ходя. Няколко месеца по-късно си пуснах контролни изследвания, никога не съм си проверявал чернодробните ензими и дори не знаех какви си. Носих си листчето с мен в лабораторията, за да знаят лаборантите какво да ми пуснат. Резултатите бяха подобни. Бързо намерих най-близкия гастроентеролог и отидох на консултация. Тогава имах единствено оплаквания от метеоризъм, но лекарката каза, че това не е нищо тревожно. Нищо не направи и за чернодробните ензими.
Трябваше да мине още известно време, когато споделих на консултация на друг лекар за моя случай. Той веднага ми пусна изследвания за хепатити и тогава разбрах диагнозата, която още от 2009 г. (а може би и по-рано) е била възможна – хепатит C. Едва ли можете да си представите как се почувствах. Мислите ми препускаха, а не можех и да сдържа гнева си. По-късно щях да разбера, че това състояние ще ме спохожда ежедневно по време на тежката терапия.
И тогава се започна всичко. Посетих няколко различни специалисти, докато накрая не намерих болницата и екипа, които наистина ми помогнаха. Поради други мои състояния чернодробната биопсия ми бе извършена малко по-късно. Резултатите от нея и вирусният товар показваха активна репликация и вече настъпили увреждания на черния ми дроб.
Не бях пил алкохол години, винаги съм се хранил здравословно – без пържено и панирано, без олио и сол. Не знаех как може да ми се случи това. Имах татуировка, но тя бе по-късно, вече имах завишени ензими. Не можеше да е от нея. Явно беше от зъболекарите. Но нали те са здравни работници? Би трябвало да пазят своите пациенти? Все още се чудя по какъв начин съм прихванал този вирус, може би никога няма да разбера.
В началото на 2012 година започнах лечение. Първата инжекция интерферон ми поставиха един ден преди рождения ми ден. Прекарах рождения си ден в болницата, треперещ от първите странични ефекти. Беше само треска, но беше такава, каквато никога не бях изпитвал досега.
Лечението понесох сравнително добре, страничните ефекти бяха единствено тоталното разбиване на имунната ми система, налагаше ми се всяка седмица да давам кръв за изследване. Все още се извинявам на лаборантите, беше им безкрайно трудно да намерят място за венепункция, вените ми бяха в ужасяващо състояние.
Всяка седмица намалявах и регулирах дозите си на интерферон, все още благодаря на невероятната лекарка, която ме проследяваше. Едва ли повечето хора могат да знаят колко тежко може да бъде проследяването на пациенти с хронични заболявания и такива тежки лекарства. Взаимодействията и страничните ефекти биха изправили косата и на най-заклетите фенове на филми на ужасите.
Беше ми много неприятно, че трябваше сам да се бода в корема. Ненавиждах наркоманията, а това беше точно толкова ужасно. Няколко часа след инжекцията започваше всичко – умората и треската бяха жестоки. Наистина всичко беше много жестоко. Апетитът ми също не беше пощаден, отслабнах много и постоянно трябваше да си измислям обяснения пред хората за състоянието ми.
Чувствах се ужасно, постоянно бях уморен и нямах настроение. Редовен студент съм и лечението навреди и на академичния ми успех. Ако не бяха роднините ми едва ли щях да преодолея тази година, която бе изпълнена с изпитания. Всеки ден чуваме за хора, които имат труден живот, но за мен всички трудности се изредиха за тази една година.
Когато забих и последната инжекция в абдоминалната област, изпаднах в едно особено състояние, мислех си, че всичко това е било като някакъв сън. Един кошмар, който може би в този момент щеше да изчезне. Вирусът наистина бе изчезнал в края на 12-те месеца и аз се завърнах към живота. Бях на 22 години и вече имах енергията да преоткрия живота на студента – имах време да се разхождам, да чета книги и да се забавлявам с приятели.
Но всичко това би било прекрасно, ако историята свършваше в този момент. Бях на почивка в чужбина, в спокойствието на палмите и морето. Това бе първата ми почивка от няколко години. По време на лечението ми беше изключително трудно да планирам каквато и да е почивка – трябваше да приготвя хладилна чанта с лекарства, да намеря период, който беше без изследвания и консултации.
Вирусът отново се бе завърнал в тялото ми, тежкото лечение не е успяло да го премахне. Не мога да кажа, че почивката ми бе приятна – исках да прекарам едно спокойно лято без мисли с притеснение, но не се получи. Вирусът нямаше да ме остави.
Сега вече проследявам за трети път вирусния товар и се надявам да започна всичко това отново. Единствено се моля да нямам по-лоши странични ефекти този път.
Вече съм на 23 години, ще започна последна година в университета и дано успея да се преборя с всичко това. Искам да имам нормален живот както всички останали. Не съм споделил с приятелите, знаят само роднините. Страх ме е от стигмата.
Добре, че все пак разбрах за заболяването и съм успял до някаква степен да взема контрол над тялото си. Може би, ако се бях забавил, нещата щяха да бъдат доста по-зле за мен.
Запазвам вярата за бъдещето и се надявам на никой да не се случи тази тежка диагноза.
Хора, изследвайте се!
М., на 23 години

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: