Тежко лечение, много тежко даже. Чудех се струва ли си, защото имам шанс да се излекувам, но пък скапвам доста други неща

10567394_10201414036313241_1520280113_n

Халоу от мен – Теди, на 32 лета, от София.
Поради буйни тинейджърски години, имах сериозно основание да считам, че съм лепнала хепатит С, и въпреки че уж трябваше да съм подготвена за положителния резултат, когато го видях черно на бяло – той ме срина, ама за кратко. Бързо се окопитих, защото знаех как трябва да действам, защото знаех, че го имам от доста годинки (поне 10), знаех, че лечението е тежко, знаех, че е скъпо, но се поема от касата, знаех, че се чака много за него, знаех, че биопсия трябва да ми се направи… доста неща в суров вид знаех, и още страшно много научих впоследствие, попадайки на прекрасните хорица във форума на www.hepatitis-bg.com. До ден днешен съжалявам, че не намерих време да отида на някоя от организираните срещи и да се запозная с повечето мили и добри хора, които в много труден момент ми помогнаха и бяха до мен, в момент, в който и семейството си не исках да виждам! Успокоявам се, че поне част от основните муцуни познавам, лично. 🙂

Така, мина биопсията, от която умирах от страх, стана ясно, че имам увреждане Ф2, че вирусната репликация не е от най-високите (около 300 хил.), генотип 1, демек лечението ще е една година. Естествено, спрях алкохола още щом научих, че хепатитът е на лице. Междувременно пуснах изследвания на мъжа ми, за щастие бяха отрицателни, ревах от щастие пред изумената лаборантка, и това не бяха последните ми сълзи пред хората, които трябва да носят ръкавици… но за това по-натам. Подготвих бумагите – протоколи, една камара изследвания, становища и к’во ли не, подадох ги в Нейно Величество Касата, и зачаках… Чаках, чаках, точно една година, нито ден по-малко или повече, казаха ми, че съм одобрена и годна да проведа лечението.

Докато чакам лечението с мъжа ми решихме, че тогава ще създаваме поколение, мислехме и премисляхме, знаехме, че шансът да го заразя е минимален – 5%, решихме, и го направихме. Всичко бе точно изчислено, нямах право на непланувани грешки, като например аз да съм бременна в 5-ти месец, а да съм получила одобрението, защото когато получиш сакралното одобрение от Касата, трябва светкавично да реагираш, защото започват да цъкат срокове. Та, родих февруари, 17-ти март получих одобрението от Касата, и април вече бях в болницата, за да ми поставят първата инжекция интерферон.

Сега, искам да ви кажа нещо, дето научих по трудния начин: не правете като мен, не провеждайте такова лечение с новородено, никога, ама никога не бих повторила т’ва, което си причиних сама. В този момент много ми помогна мъжът ми, ако не беше той, нямаше да се справя и щех да си тегля ножа, сигура! Започнах го, всяка седмица инжекции, всеки ден ‘апове, всяка седмица изследвания, пелени, адаптирани млека, и това дълго време бе ежедневието ми. Тежко лечение, много тежко даже. Започнах да чувствам всяко странично действие от него, започнах да се чудя – струва ли си, щото, хубу, евентуално имам шанс да се излекувам, но пък скапвам още доста други неща. Започна се с обриви, афти, температура, отпадналост, кървящи венци, дойде ред на депресиите, косопада, нервността, агресията, желанието за кръв и черва. Всичко ми бледнееше пред тия нерви, дето ме друснаха, дори се плашех от себе си и способностите си в този момент. Не стигнах до психиатър, а може би трябваше. Дори и добрите резултати, които давах в резултат на лечението, не смекчиха нервичките ми. ‘Сички го отнасяха, познати, непознати, близки, семейство, минувачи, лаборантки, лели в Касата, лели в банката, лели на пазара, бях силно алергична към малодушните овце, ‘сички, бе. Според мъжа ми лечението ми разказа играта, защото все още съм такава, е, вярно, посмалих мащабите, но в много ситуации съм брутално откровена, за което няма да се извинявам.

6 месеца след лечението, действието се развива в лаборатория, рева, ама от щастие – лечението ми е успешно. УСПЕШНО! В подобен момент си казваш „ето, всичко си засужаваше, поне няма хепатитът да е причина за кончината ми“, а дали? Дали наистина си е заслужавало…?

Към днешна дата са минали 4 г. от лечението ми, предстои ми изследване за репликацията на вируса, което силно се надявам да покаже, че тая  гад не се е размножила и все още съм в графа „успешни“. Дребният вече е на 5,5 г., минал е три изследвания, и резултатът е, че не влиза в тия 5%.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: