Вече не си задавам въпроса „Защо на мен?“. Правилният въпрос е „А защо не на мен?“

024

И така – моята история… Последните няколко месеца, преди да вляза във филма, наречен HCV+, нямах сили за нищо. Като се замисля, може и да бяха последните няколко години. Чувствах се абсолютно изцедена,  енергията ми стигаше, колкото да отида на работа и да избутам някак деня. Уморяваше ме буквално всичко – пътуване, работа, пазаруване, домашни дейности – едва дочаквах края на деня. Отдавах го на какво ли не – пролетна умора, която се слива с тежестта на летните жеги и плавно преминава в зимна депресия… възрастта (специална!), грипове – зимни и летни, и всичко друго, за което може да се сети човек… Шест месеца преди това бях дарила кръв и отново отидох. Принципно,  винаги съм гледала на това като на дълг. Този път обаче, това, което ме привличаше, беше 5-дневната отпуска, която смятах, че ще ми помогне да си почина и да се събера. Е, събрах се… приблизително три години по-късно.

В кръвния център ме посрещнаха с новината, че при предишното ми кръводаряване съм дала положителни антитела за хепатит С. Недоумявах… трябва да е някаква грешка! И защо не са ме уведомили – все пак, във формуляра имат записани месторабота, адрес, три имена и два телефона – стационарен и мобилен! Само ключа от апартамента ми нямаха!

Не било тяхна грижа, отговарят. ХЕИ били длъжни да ми се обадят, но нещо явно… Пък и аз съм се била самоизлекувала сигурно, какво сега, да не го правя на въпрос… просто нямало да ставам оттук нататък за кръводарител.

Така че, ако аз абсолютно случайно не бях отишла шест месеца по-късно отново да даря, кой знае, може би още нямаше да знам какво се случва с мен… или пък нищо вече нямаше да се случва…

И до днес за мен това е най-умонепобиращата се част от историята, която продължи дълго, доста дълго. Отне ми близо година (!), докато стигна до лечение. Тогава се чакаше дълго за одобрение от касата, пък и загубих доста време, въртейки се гневно и безпомощно в безмислени въпроси защо на мен и как се е случило. Открих форума на ХепАктив и установих, че за съжаление има достатъчно начини да се срещне човек с вируса. Нямам татуировки и пиърсинги, не съм употребявала венозни наркотици, всъщност, не съм употребявала никакви наркотици, дори на маникюр съм ходила само един-два пъти в живота си. Направо да завиеш от скука… Но пък съм  посещавала зъболекар, лежала съм  в болници на системи, преливали са ми кръв при раждане… Толкова с въпросите. Когато се посъбрах, започнах да действам.

Съгласих се на експериментално лечение. Издържах го до последния ден. Успешно. Благодарение на  семейството ми, съпруга и децата ми. Подкрепяха ме всеки миг, помагаха ми, дори само с това, че ги има. Преброих приятелите си, още са ми приятели. Добавих нови, най-вече хората от Форума и Сдружението. Толкова прекрасни хора срещнах, че понякога се чувствам като част от елитен клуб. Клуб на подкрепящи се и съпричастни хора. Отново започнах да рисувам – така де, за кога да отлагам?!

Беше трудно, може би най-трудното нещо, с което се бях справяла. Никога не допуснах , че няма да успея, гонех негативните мисли с необяснимо и за мен упорство (не гледам  на себе си като на особено силна личност). Плачех, чувствах се заклещена в непоносимо дълго изпитание (и сега мисля, че това е най-трудното – човек твърде дълго е на ръба на възможностите си – физически и психически), изпадах в истерии, такива неща. Но издържах, две години по късно тестът за вирусно натоварване гласеше – вирусът не се открива!

Не мисля, че това, което не те убива, те прави по-силен. Не бих искала да се  налага да стигам границите на личността си. Нямах и все още нямам нужда от подобно себепознание. Но вече не си задавам въпроса „Защо на мен?“. Правилният въпрос е „А защо не на мен?“

Това е лична история. Беше ми трудно да я разкажа. И все пак, ако тя накара дори един човек да отиде и да се изследва, си е струвало.

Ерма от София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: