Важно е да провериш, а не да приемеш, че не си номер 12

keep-calm-and-test-yourself-for-hcv

Казвам се Даниела. Живея в София.

Живях цели тридесет и осем години с вярата, че бедите и болестите, за които чувам и чета, някак винаги ще ме подминават. Защото Господ не би лишил света от топлите ми кафяви очи, може би…

Помня, че една от първите мащабни кампании по телевизията, свързани с хроничния хепатит, имаше посланието: „Аз ли съм номер 12?“ и се провеждаше през 2008 г. Посланието беше стигнало до тогава 15-годишната ми дъщеря и тя разтревожено ме попита дали някой от нас не би могъл да е номер 12. Казах й, че тя със сигурност не е, защото е от първия или втория набор, който задължително се ваксинира срещу хепатит В, а тя като дете на отговорни и образовани родители има всички задължителни ваксини.

„А вие?“ – продължи да настоява тя.

„Ние не сме имали рисково поведение и няма от какво да се притесняваме“ – отговорих аз и много се харесах, че успях спокойно и аргументирано да успокоя дъщеря си и да утвърдя добрия имидж на родителите й като порядъчни хора.

Е, през есента на същата година исках да върна времето назад и да си ударя жесток шамар на самодоволната физиономия.

Мой приятел се почувства зле и лекарите установиха, че черният му дроб е в тежко състояние. Алкохол? Не. Хроничен хепатит? Да. Хроничен хепатит С. Не може да бъде, откъде ще хване ТОЧНО ТОЙ хепатит С? Не е бил наркоман, не е гей, не е водил безразборен сексуален живот. Но понеже нямам много истински приятели, а този е такъв, не подминах историята с поредното „на мене няма как да се случи“. Случваше ми се вече.

Тогава влязох в Интернет, а на втория час Гугъл ме отведе във форума на Хепактив. И останах там почти денонощие без прекъсване. Още почти денонощие ми отне, за да приема колко невежа и небрежна всъщност съм. Накратко, разбрах, че всеки, който поне веднъж в живота си е бил на зъболекар, може да е срещнал вируса на хепатит С.

Мина още време, докато напълно свържа фактите и ги приема. Отне и доста убеждения от хората във форума, че всеки трябва да се изследва. Но накрая и аз бодро отидох в лабораторията и си пуснах изследвания за антитела. Все още вярвайки, че на самата мен не може да ми се случи, така просто, между другото в обедната почивка отскочих да си взема резултата. HCV POSITIVE.

Гневът пулсираше в цялото ми тяло и за няколко минути просто исках да сляза от земята и толкова. Е, бях прекарала достатъчно време във форума и скоро знанията и разумът надделяха. Вече знаех достатъчно – един такъв резултат значи просто, че си срещала вируса. Останалото се доказва или отхвърля от изследване за вирусно натоварване.

Няма да разказвам подробно за реда, по който в тази държава се прави това изследване. Ще кажа в резюме същото като всички, разказвали за историята си с хепатита – абсурдизми в правилата, мръсни и мрачни болнични стаи и превъзходни лекари, благодарение на които нещата все пак се получават добре. Но и аз преминах през това.

Денят, в който трябваше да се обадя за резултат, дойде. Вече знаех, че 20 % от срещалите този вирус, го преборват сами, нямат вирусно натоварване и практически са здрави и безопасни за околните. (Всъщност понеже хепатит С се предава по кръвен път, принципно е невъзможно да заразиш някого с хепатит С, ако се спазват елементарни норми в болниците, кабинетите, лабораториите, тату и пиърсинг студията и козметичните салони). Всеки звъни на лабораторията с надеждата, че е един от тези 20 %. Е, случи се на мен. Дори гласът на лаборантката трептеше от радост: „Нямате вирусно натоварване“.

Когато еуфорията попремина, се погледнах в огледалото и си казах, че в това крехко телце имам имунна система като машина. Казах си и продължавам да си казвам, че след като съм се справила с хепатита сама, ще се справя с какво ли още не. Така гледам и на ежедневните си проблеми – колкото и страшно да изглежда, аз съм боец. Така де, HCV  съм преборила, на теб ли ще се дам?

Моята лична история завърши добре. А онзи мой приятел, от когото започна тази история? Той още се бори, предимно със системата. Но все пак изминаха цели шест години, в които той живее относително добре, защото знае кой е врагът и какво трябва да прави. Онзи страховит правоъгълен печат HCV POSITIVE му подари тези години.

PS Най-страшното, през което преминах, беше денонощието, в което чаках резултатите за антитела на дъщеря си. Те бяха отрицателни и всеки ден благодаря на Господ за това, че ми даде сили да я погледна в очите, да й призная, че съм сгрешила и че все пак е важно да провери, а не да приема, че не е номер 12.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: