Болестта ми помогна да преоценя живота си и ми даде нов старт

100_5619

 

Per Aspera ad astra

Аз съм пациент, страдащ от Хепатит С. Или страдал, все още не зная.  През изминалата година загубих името си, бях просто номер, поредният, който носи пари на здравната каса, на болниците и на фармацевтичните компании, за които мерната единица не е здравето, а финансовата себестойност на човешкия живот!

Ще помня този номер, който замени името ми, до края на живота си. Не защото съм емоционално привързана към него, а защото ме накара да се спра за миг дори, да се огледам в собственото си отражение и за пръв път в живота си да успея да го видя такова, каквото е в действителност – без грим, без сенки и без онази ненужна показност и геометрична прогресия на собствените си желания, мечти,  копнежи, поведение и проекции.

В рамките на  365 дни загубих, но и спечелих много. Разделих се с всичко фалшиво и лицемерно, което ме е съпътствало и което съм смятала за нормално, необходимо и от жизнено значение –  фалшиви „приятели”, работа, колеги, навици,  желания, дейности, дори и поведенчески стереотипи и реакции.  Това, което спечелих, ме прави човека, който съм в момента.

Смятам, че болестта ми помогна да преоценя живота си и ми даде нов старт за поведение към близките си, към семейството си и към всички стойностни хора, с които ме срещна. Благодарна съм им, че въпреки диагнозата, екзистенциалните кризи, промените, които съзнателно и несъзнателно направих – ми помогнаха главно чрез подкрепа, вяра, обич и приемане, и че независимо от трудностите, страха и от силите, които им е коствало, останаха до мен и продължават да го правят!

Ето че от 6 месеца не съм на лечение (след 48 седмици на протеазен инхибитор през първите 3 месеца и интерферон и рибавирин през останалото време), а все още ми е доста трудно да говоря за това,  дори да мисля, да се връщам назад в спомените, симптомите и ситуациите на изминалата година. Смело бих могла да твърдя, че това беше година на промени, изпитания и преосмисляне. Хаос! Един калейдоскоп от непрестанно въртящи се чувства на безсилие, гняв, ярост, страх, тъга, разочарование, въпроси, симптоми, плач, объркване и лутане.

Аз съм една от малкото „привилегировани”, които с Ф1 и с 475 000 репликации на Генотип 1а са били на експериментално лечение. Това обаче не ме кара да се чувствам специална, а напротив. С всички обострени симптоми от ден първи почти до края на последната седмица: висока температура (39 – 40 градуса), мускулни болки, спад на всички кръвни показатели, безсъние, анемия, изключително тежки кожни проблеми, гадене, стомашни проблеми, капане на коса, както и поведенчески промени, необясними когнитивни и емоционални реакции, изблици и т.н. и т.н.  успях да преживея собствения си катарзис и няколко месеца след спиране на лечението да имам HCV RNA – not detected.

Историята ми не се различава от личните истини на много от пациентите в България. Нелепото „стечение на обстоятелства” при кръводаряване, ужаса и шока при разбирането, че си заразен, незаинтересоваността от страна на повечето лекари и безхаберното им и доста нехуманно отношение, мизерията на някои болници и касапският начин на взимане на биопсия (с местна упойка, на болничното мръсно легло, в стая от 5 души), незнанието от страна на околните и последващите въпроси, които всеки с хепатит си задава, както и тишината след това. Тишина, която плаши, която поглъща с лепкавата си пелерина… тишина, в която стигмата на това заболяване е толкова силна, че може да прекърши дори и най-силния и борбен човек.

Мисля си колко ли е способна да изтърпи  човешката психика? Да, естествено всичко е индивидуално и зависи от много външни и вътрешни фактори, както и от праг на толеранс към всякакви кризисни състояния и събития, фрустрация и общ праг на търпимост, но защо ли си мисля, че сме способни на много повече. Но не го осъзнаваме.  Дори не подозираме каква вътрешна сила притежаваме, докато не стане нещо, което да ни преобърне и да ни покаже на какво сме способни.

Колко често всеки от нас си е казвал думите: „Не мога повече. Нямам повече сили. Дотук бях”. И колко често след това сме продължавали напред, което от своя страна е позитивно, защото показва силата на човешкия дух – неговата несломима природа и резервите, които дори и самият той не подозира, че притежава.

Същото е и с тази болест!

Спомням си колко много пъти съм си казвала, че ми е писнало от всичко, колко пъти съм си мислила, че няма смисъл, че трябва нещо да се промени и колко пъти съм седяла сама в тъмното, убеждаваща се, че не бих могла повече… Но ето ме тук, преминаваща през поредното изпитание. Признавам, доста по-тежко от останалите неща, през които съм минала и с които съм се преборила. Никога не съм си и помисляла, че ще ми се случи. Както и никой не очаква и не е подготвен за това и за подаръците и пречките, които му предстоят по време на жизнения му път, но ние ги приемаме –  било то с радост или негодувание. Плачем, смеем се, тъжим, радваме се, но продължаваме напред към неизвестността.

Крачим по пътя си. Да, на някои доста утъпкан, подреден и осеян с предвидими случки, хора и ситуации, на други – прашен, дори на места кален и криволичещ, но всички вървим. Кой по-бързо, кой – забавящ и почиващ си на моменти.

Истината е, че никой не може просто така да спре, да прекъсне или да се върне назад. Затова и не ни остава нищо друго освен да продължим. За да имаме възможността някой ден, извръщайки глава назад, да ни се отдаде щастието да се усмихнем и да си кажем: „И през това успях да премина!“

А. М. от София

 

2 comments

  1. румяна

    Споделеното е силно и докосващо! Толкова искрено и истинско!Нека тази изповед да бъде пример за всички нас – за тези, на които им предстои лечение, за тези които са на лечение и за всички успешно излекувани!!! Само ние си знаем какво ни се случва, какво преживяваме и как се справяме

    Щом има толкова излекувани, не трябва да се отказваме!

    Like

  2. Много прочувствено,много завладяващо,много емоционално!Всичко това по-горе описано се преживява не само от болните,но и от техните близки.Да благодарим на медицинските специалисти без чиято помощ,резултатът от лечението няма да е положителен!А в България те се броят на пръсти.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: