Всеки умира рано или късно, аз просто имам малко по-голям шанс да умра от чернодробна недостатъчност

Казвам се Косьо и съм на 34. Тези разкази обикновено започват с това как разбрах, че съм болен. Историята е далеч от драматична, просто дарявах кръв, и от резултатите, които проверих след седмица, разбрах, че съм болен от хепатит В. Иначе се чувствах пушка, и дори петъка, след като дарих кръв, се напих подобаващо.

Да си призная, след като разбрах, подходих доста прагматично към нещата. Майка ми е лекар и може би това помогна да не се паникьосвам много. Голямата ми тревога беше дали черният ми дроб е ОК. Имам татуировка, направена преди повече от 10 години и се притеснявах, че може тогава да съм се заразил. Иначе четох, четох адски много, и стигнах до заключението, че всеки умира рано или късно от нещо, аз просто вече знам, че имам малко по-голям шанс да умра от чернодробна недостатъчност. Фактът, че съм от докторско семейство ми помогна бързо да разбера за какво става въпрос и какво трябва да направя. Независимо, че майка ми от години не живее и не работи в България, тя поне успя да ме насочи от къде да започна.

От там, стъпките са ясни – изследвания на чернодробни ензими (при мен бяха около 10 пъти над нормата), биопсия (най-лекото ниво на фиброза), вирусна репликация (около 6 милиарда копия), протокол, вирусна репликация пак и лечение.

От изследванията си разбрах, че по-скоро съм болен от около година, което поне ме успокои, че не е от татуировката. Все пак трябваше да проведа няколко не много приятни разговора с бившата си приятелка. В интерес на истината, след тези разговори станах сигурен, че краят на тази връзка е бил правилен.

Болестта ме накара да си променя начина на живот. Разбира се, пиенето беше спряно веднага. Почнах да се храня по-внимателно, и вече гледам да се движа повече. Някак си започнах да осъзнавам кое е важно в живота ми. Звучи като клише, но откакто знам, че имам Хепатит В, гледам по-различно на целите, приятелствата и връзките си.

Има и много неща, които ме фрустрират. Понякога ме хваща яд, че съм позволил да се заразя. Тъпо ми е, че съм болен от болест, за която има ваксина. Но най-голямата ми фрустрация идва, когато трябва да лежа три дена в болница само за да ми вземат кръв. Това за мен е безумно харчене на време и ресурс. А да не говорим, че леглото, в което трябва да лежа, може да се даде на някой, който наистина има нужда. Другият голям парадокс за мен е цената на лечението. Други държави, които имат проблеми с финансирането на здравните си системи, използват генеричната версия на препарата, която струва около 50 долара, вместо 600+ лева. Разбирам здравеопазването ни да беше добре финансирано, но…

В заключение ще кажа това, което казвам на всички близки и познати. Проверете се за Хепатит В и се ваксинирайте.