Вярвам в преплитането на точното време и място

 

130905-215639 Kehayov.com

Казвам се Владимир, на 34 години, от София.

В ретроспективен бърз наративен план с несръчни философически, но емоционално адекватни, мисля за мен, включвания, ще изложа преживяванията си в темпоралния отрязък от срещата ми с проблема хепатит C до сегашното ми дередже.

В годините 2007-2009, прецеждайки си битието през недозрели екзистенциалистки търсения, прояви на ескапизъм и моменти на упоение от самоунижението, започнах да се инфилтрирам в маргинални среди посредством единствения свързващ ме с тях елемент – алкохола. Оттам под въздействието му и воден от експериментаторски мотиви, но без да си давам сметка за елементарни правила от санитарно-хигиенно естество при такъв вид дейност, осъществявах инцидентни практики на венозен прием на наркотици. Е, експериментът получи своя резултат във вид на няколко колабирания, ужасни повръщания и в малка част от случаите – реално „приятно” изживяване. С придобиването на този опит си помислих, че съм изчерпал връзката си с този материал, но при такова рисково поведение получих съвет елементарно да се изследвам за кръвно преносими болести. Не че до такава степен дотогава не си давах сметка в какви миазми и тресавища газех, та ето нахлузих качулката след като беше спрял дъжда и отидох да си понеса отговорността за екзистенциалния избор.

Накратко: Получих положителен тест за хепатит С.

Притесних се доста в първия момент от перцепцията за повратно събитие в живота. Животът такъв, какъвто ми остава и колкото от него ми остава, пък ми беше аперцепцията.

Първата ми консултация беше с личния лекар. При нормални чернодробни показатели и кръвна картина, лекарката малко неясно за мен (но за сметка на това много добре изтласкващо притеснението) ми каза, че вероятно вирусът не ми е подействал, но може да ми даде направление за консултация с гастроентеролог. Аз пък си се успокоих и си рекох (като типично рационализиращо поведение), че няма да се занимавам засега.

В продължение на две години си пиех хепатопротектори (но и алкохол), четейки в мрежата какво ли не за болестта. Накрая взех, та втасах, и при натрупана що-годе информация и след настоятелен съвет от един познат студент-медик, прекрачих  прага на болницата „Св. Иван Рилски”. Та това, мили приятели, беше истинската повратна точка в битийния ми проект. От лутане между гранични ситуации към реално преживявана екзистенция.

Поначало вярвам и се убеждавам постоянно в положителните (от гледна точка на бъдещи последствия) събитийни преплитания на точното място и време.

Там получих много уютен прием от лекарите и персонала, полезни впечатления от други пациенти и тръгнах по начертаната пътечка: изследвания, PCR, ехограф, гастроскопия, биопсия, та стигайки до решение от комисията да бъда подложен на лечение с Pegasys и Copegus. Черният ми дроб беше в състояние на средно тежка фиброза, имах нисък вирусен товар (генотип 1) и изключени други заболявания, непозволяващи започване на лечение.

Започвайки курса на терапия, се бях мобилизирал психосоматично, подходих с настроение, кураж и интерес към отварящите ми се хоризонти на очакване. Първата инжекция понесох стандартно (с температура, но без гадене). При втората вече не усетих никакъв страничен ефект, но получих неутропения. С оглед на това, по-нататък понякога  слагах гранулоцит стимулиращ фактор инжекция. Тестът за бърз вирусологичен отговор на първия месец не откри наличие на вирус в кръвта, което си е шанс за успеваемост 90%!  На третия месец получих доста силно разбъзикване на щитовидните хормони, та видях зор по отношение на продължаване на терапията, но след посещение при ендокринолог и компенсиращо лечение, успях да вляза в норма.

Та така, сега, един месец след 14-месечна терапия, чакам месец октомври потвърждаващия PCR за траен вирусологичен отговор.

А за емоционална поанта на разказчето ми прилагам благодарствено писмо към наблюдаващата ми лекарка, която ми даде това, което аз със сърцето си пресътворих.

 

Доктор Николова, използвам епистоларната форма за обръщение към Вас, тъй като е по-дискретна и позволяваща по-прецизен изказ. Подтикът ми е напълно доброжелателен и продиктуван от дълбоко чувство на уважение, съчетано с естетически сантимент, но надявам се да не Ви се стори претенциозност.

Вашето присъствие в този мой битиен контекст (лечението) по много истински начин сътвори в съзнанието ми една органична сплав между стремеж към по-красива реалност и почитание към труда на една пълноценно развиваща се личност. Имам предвид, че на мен самия доста дълго ми е липсвал стимул към социална реализация. Лутал съм се в незрели екзистенциалистки търсения, изкуствени поставяния в гранични ситуации, упоение от самоунижението. Не казвам, че отричам докрай катаклизмите в миналото. Би било нелепо, а зрелият подход изисква адекватно преосмисляне на събитията и поставянето им, апостериорно преоценени, в настоящата битийна среда. И ето, периодът на лечение ми предостави условия и ситуации, в които, опирайки се на ценностите и интересите си, да започна реално да градя ново светоусещане, вграждайки по пътя осъзнати по различен начин ценности и елементи. А Вашето присъствие е толкова вдъхновяващо, че наистина не е случайна, а основополагаща част от редицата позитивни последователности, които ми се случват. Та така, искам да Ви споделя и като пациент, че лекуването не е само третиране на организма, но и мобилизация и възвисяване на душата към единна, хармонично сътворена личност. Знайте, че умеете да въздействате и на душата, и нека това бъде едно Ваше предимство в, сърдечно се надявам, успешната Ви, дълга лекарска кариера, изпълнена с радостни и въодушевени от Вас пациенти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: