Monthly Archives: юли 2014

Да ти влеят вируса на хепатит С заедно с еритроцитната маса. И после да ти откажат лечение

Имало едно време едно момченце на име Наско. То било студент, но като хоби (и все по-професионално) се занимавало с фотография. Един ден, след три дълги снимачни дни в новото си студио, чупейки стойки пред моделите и заснемайки не чак

Да ти влеят вируса на хепатит С заедно с еритроцитната маса. И после да ти откажат лечение

Имало едно време едно момченце на име Наско. То било студент, но като хоби (и все по-професионално) се занимавало с фотография. Един ден, след три дълги снимачни дни в новото си студио, чупейки стойки пред моделите и заснемайки не чак

Искам да имам нормален живот както всички останали

Така и не разбрах как се случи. През далечната 2009 г. получих жестоко хранително отравяне. Лекарите ми казаха, че имам необичайно завишени чернодробни ензими. Казаха ми да изпия една опаковка лекарства и ме пуснаха да си ходя. Няколко месеца по-късно

Искам да имам нормален живот както всички останали

Така и не разбрах как се случи. През далечната 2009 г. получих жестоко хранително отравяне. Лекарите ми казаха, че имам необичайно завишени чернодробни ензими. Казаха ми да изпия една опаковка лекарства и ме пуснаха да си ходя. Няколко месеца по-късно

Научаваш се да си с главата в стената, без да чупиш и двете. Също така се научаваш да се радваш на рождения си ден, защото е полезен за здравето.

Не се казвам Алиса, разбира се, обаче този хепатит В изникна неочаквано като великденски заек около Коледните празници преди няколко години. Само дето аз бях прасето в тавата с кисел вкус в устата. Главата ми стана класен гювеч за класически

Научаваш се да си с главата в стената, без да чупиш и двете. Също така се научаваш да се радваш на рождения си ден, защото е полезен за здравето.

Не се казвам Алиса, разбира се, обаче този хепатит В изникна неочаквано като великденски заек около Коледните празници преди няколко години. Само дето аз бях прасето в тавата с кисел вкус в устата. Главата ми стана класен гювеч за класически

Тежко лечение, много тежко даже. Чудех се струва ли си, защото имам шанс да се излекувам, но пък скапвам доста други неща

Халоу от мен – Теди, на 32 лета, от София. Поради буйни тинейджърски години, имах сериозно основание да считам, че съм лепнала хепатит С, и въпреки че уж трябваше да съм подготвена за положителния резултат, когато го видях черно на

Тежко лечение, много тежко даже. Чудех се струва ли си, защото имам шанс да се излекувам, но пък скапвам доста други неща

Халоу от мен – Теди, на 32 лета, от София. Поради буйни тинейджърски години, имах сериозно основание да считам, че съм лепнала хепатит С, и въпреки че уж трябваше да съм подготвена за положителния резултат, когато го видях черно на

Вече не си задавам въпроса „Защо на мен?“. Правилният въпрос е „А защо не на мен?“

И така – моята история… Последните няколко месеца, преди да вляза във филма, наречен HCV+, нямах сили за нищо. Като се замисля, може и да бяха последните няколко години. Чувствах се абсолютно изцедена,  енергията ми стигаше, колкото да отида на

Вече не си задавам въпроса „Защо на мен?“. Правилният въпрос е „А защо не на мен?“

И така – моята история… Последните няколко месеца, преди да вляза във филма, наречен HCV+, нямах сили за нищо. Като се замисля, може и да бяха последните няколко години. Чувствах се абсолютно изцедена,  енергията ми стигаше, колкото да отида на

Моят ноемврийски ден, който промени всичко

Когато в живота на един 25-годишен човек се случат толкова обрати и промени, колкото не могат да се случат през целия живот на някои други хора… започваш да се замисляш, започваш още повече да мислиш за проблемите, които не би

Моят ноемврийски ден, който промени всичко

Когато в живота на един 25-годишен човек се случат толкова обрати и промени, колкото не могат да се случат през целия живот на някои други хора… започваш да се замисляш, започваш още повече да мислиш за проблемите, които не би

Живеех ден за ден. Повтарях си, че този кошмар има крайна дата. Вече съм на 41 и досега нямам по-труден период в живота си

Началото беше преди десет години, ако си бях водила дневник, можеше и поредица да издам. Денят, в който разбрах, сякаш раздели живота ми на две – преди и след хепатита. Нещо като в „Матрицата” се получи. Проклетият вирус си е

Живеех ден за ден. Повтарях си, че този кошмар има крайна дата. Вече съм на 41 и досега нямам по-труден период в живота си

Началото беше преди десет години, ако си бях водила дневник, можеше и поредица да издам. Денят, в който разбрах, сякаш раздели живота ми на две – преди и след хепатита. Нещо като в „Матрицата” се получи. Проклетият вирус си е

Понякога лимоните са си просто лимони или защо не съм благодарна на хепатита за нищо

Запознах се с хроничния хепатит С в автобус номер 111. Беше в края на лятото на 2008 г., късен следобед. Телефонът ми звънна и любовта на живота ми, най-добрият ми приятел и бащата на детето ми ми каза, че има

Понякога лимоните са си просто лимони или защо не съм благодарна на хепатита за нищо

Запознах се с хроничния хепатит С в автобус номер 111. Беше в края на лятото на 2008 г., късен следобед. Телефонът ми звънна и любовта на живота ми, най-добрият ми приятел и бащата на детето ми ми каза, че има

Децата ни на 13 и 10 узряха и пораснаха така, както някои и на 30 не успяват

юни 2006г. „Имате положителен резултат за австралийски антиген. Спокойно, това се предава по кръвен път, но понякога и по полов, вероятно го носите от много години, предвид изследванията…“ Като удар с чук или всяко друго сравнение, за което се сетите…

Децата ни на 13 и 10 узряха и пораснаха така, както някои и на 30 не успяват

юни 2006г. „Имате положителен резултат за австралийски антиген. Спокойно, това се предава по кръвен път, но понякога и по полов, вероятно го носите от много години, предвид изследванията…“ Като удар с чук или всяко друго сравнение, за което се сетите…

Важно е да провериш, а не да приемеш, че не си номер 12

Казвам се Даниела. Живея в София. Живях цели тридесет и осем години с вярата, че бедите и болестите, за които чувам и чета, някак винаги ще ме подминават. Защото Господ не би лишил света от топлите ми кафяви очи, може

Важно е да провериш, а не да приемеш, че не си номер 12

Казвам се Даниела. Живея в София. Живях цели тридесет и осем години с вярата, че бедите и болестите, за които чувам и чета, някак винаги ще ме подминават. Защото Господ не би лишил света от топлите ми кафяви очи, може